Има ли политик в момента в Родината ни, защото държавник няма

Има ли политик в момента в Родината ни, защото държавник няма, който днес да отбеляза подобаващо чрез слово и действие на буден родолюбец онези цели 1000 години, изминали до днес от драматичната Беласишката битка, състояла се през 1014 година.
И има ли такъв политик, който в свои речи аргументирано, отговорно и със самочувствие да защитава националната гордост на българина на бележити дати с щедри познания на историческите събития? Кой политик днес излезе пред народа и заяви, че е на страната на българското общество, на страната на онези от мнозинството, които милеят за издигане на националното самосъзнание, укрепване на духа, единението и вярата, че бъдещето е в ръцете на избора на всеки българин.

Потънали в дюшеците на безхаберието и размити във враждите за господството на материалното, родните политици не се досетиха, че битката при село Ключ е не само кулминация на двубоя между цар Самуил и Василий II - Българоубиец. Те пропуснаха и днес да разберат, че тя е утвърждаване на онзи героичен подвиг на смелото българско сърце, онова нематериалното, което избрано да защитава народа си, умира в негова чест, посочено от народа си.

Години наред в празнословията, пълнещи ефира на българската политика, не успях да чуя адекватна държавническа реч, свързана с проблемите на българите зад граница, с тревожните тенденции по подмяната на българската история, тегобите около образователната катастрофа, промиваща цели поколения мозъци. Днес всички говорят за пари.

А никой и дума не продумва за разбуждане на българщината и обединение на народа около своя исторически корен. Виждам само една бледа сянка на политици, ампутирани от историчност. Знаете ли..., тях хората ги забравят за дни. Истинските държавниците винаги остават в историята, запечатани в аналите. Те са непреходни и никакво зло или врагове нямат замаха да изтрият първоизточника - силата, вписала ги в корените на историята ни.

Цар Самуил вече 1000 години е пример за това. Днешните народни избраници не подчиняват политическите си действия на пълноценното добруване на нашия народ, на възможно най - добрата перспектива за страната ни, на българщината. На България й трябват най-кадърните, честни, достойни и предимно най-ярки личности, синове и дъщери на нашия народ, преди всичко и основно с национално самосъзнание и с ясно открояващо се самочувствие, които носят българщината в сърцето си и я пазят като зениците на очите си. За такива личности плаче днес България, че да я има и утре, че и след още 1000 години.