„С чужда пита помен правят“

„С чужда пита помен правят“ е една от многото непохватни политически хватки. През последните години политиците започват безславно да губят пълноценното си приложение и обществено одобрение именно заради фаталната грешка да са в перманентна позиция „фудо дачи“.

По- силните играчи атакуват, а опонентите им, подхлъзнати от медиите, се превръщат в ежедневни коментатори, тоест вентилатори на чуждите политически изказвания, разпръсквайки калта и по дрехите, и по лицата ни. Демонстрация на умела бойна позиция в българската политика, вероятно полезна, но само на онези места, където думите, идеите и интелектът не влизат в обращение и инстинктивно биват замествани с боя - „иккен хисацу“ или убий с един удар. Политиците днес ползват тактики за унищожаване на противника с агресия, атаки, заговори, интриги, конспирации и какво ли още не. Партийните легиони са тръгнали на битка без идеи за бъдещето, без намерения, без стратегии, без планове, без етика, без българщина, без верую, без каузи.

Ще подреждат мир, в който не са живели и ще проповядват ценности, които не познават. Избирателят отново ще подарява доверие в аванс, без да се интересува и без щателно да провери какво има насреща. И после отново ще реве и мрънка, че пак е избрал нещо като идиоти. Предполагам, че повечето от нас имат мечти, нали така? И не повече от една или две през целия човешки живот могат да се превърнат в реалност, ако има обективни възможности за това. Набелязваме нещо, поставяме си цели и започва яко бачкане и лишения в известен смисъл, за да се сбъдне желаното... Мечтите може и да се случат, защото първо, разчитаме на себе си и, второ, защото неутешимо вярваме, че ще постигнем успеха си.

Може пък и да не успеем. Просто падаме, изправяме се и ги слагаме в графата несбъднати. Да приемем, че поне една мечта може да се реализира в живота ни. Въпросът ми тук е, как тогава се доверявате на неизброими политически обещания, които звучат като заявка за сбъдване на мечти, след като човек целеустремен и силно вярващ в собствените си сили може да развие има - няма една.

Нима смятате, че политици, които не врят и кипят в идеята, не познават каузата България, ще изпълнят голите си обещания за по – добър живот в страната, облечени в мечти на килограм? Категорично не! Политическите сили днес са щедри на нецивилизовани атаки. Някои са душевно празни, без каузи, без разбиране, че е жизнено важно за демокрацията избирателят да се отъждестви с тях. Партийните централи днес освежават лицата си с пръските радост, придошли от предизборни дарения. Партиите раздават дарения. Помагат.

Надпревара от благородни жестове като с наддаване. Търг за избиратели на едро. Дарение – избиратели. Дарение – избиратели. А кога ли в знак на благодарност същите тези партийни водачи ще преглътнат егото си и ще благодарят на хората по възможно най – правилния начин, например: Уважаемо гражданско общество, българският народ днес чрез партия „Самозабрава“ направи поредното дарение за пострадали, за нуждаещи се, за майките, за децата, за семействата, за църквата, за пенсионерите, за учителите, за учените, за лекарите. Уви. Едва ли ще бъде поласкан слухът ми. И, докато гонката с дарения се засилва, ще уточня че при тези жестове партиите даряват мушмули. Партиите даряват парите на българския данъкоплатец.

Партийната субсидия е формирана от нашите пари. Тоест българинът дарява на българина или народът дарява на народа. Отдавна призовавам за референдум за премахване на партийните субсидии или поне намаляването им до минимум. Държавната субсидия за политическите сили, или едни пари наготово, във времена на небивала криза е стръвнишки рекет в празния джоб на българина. Всеки български гражданин, упражнил правото си на глас и подписал се в избирателния списък, отделя 12 лева от джоба си за партиите. За сравнение в Германия субсидията е 1, 50 лв.

Колко пари народна субсидия формира партията, зависи от това колко получени гласове има на изборите. И веднага едни фалцети гракват в защита, че партиите по принцип трябва да се издържат с нашите пари и ако не ги получават, трябва да се финансират от бизнеса, от сивата икономика, изпадайки в зависимости от икономически структури и кръгове. Да, ама не! Тогава как партиите в цяла Европа не попадат в такива зависимости въпреки неколкократно по-ниските субсидии? И второ – това със сивия сектор и черните каси звучи неадекватно. И днес партиите се финансират освен от парите на данъкоплатеца, от дарения и членски внос. Тези дарения от бизнеса влизат ли в графата сив сектор или тези корпорации са херувимчета? И какви са тези опасения от слабости и изкушения, когато партиите по дефиниция са носители на демократичните ценности. Точно те трябва да са непробиваеми!

След всичко това следва и едно тотално недоразумение. Бихте ли ми посочили един отговорен бизнес, отрасъл или корпорация, която да заплаща Вашия труд преди да сте показали качествено и количествено измерение на Вашата дейност, ако сте постъпили току – що на работа? Плаща ли Ви някой месечната заплата предварително, още преди да сте си я изработили? Разбира се, че не! Обаче партиите получават за цяла година напред готови пари, достигащи до 20 милиона лева, без да са ги изработили, без да са положили труд, без да са ги заслужили, без да се знае какви са техните намерения. Що за идиотизъм е това? Кой освен избирателят плаща милиони левчета авансово за неизвестна дейност или за такава без гаранции? Предварително народът, докато гладува, хвърля едни пари, за да създаде комфорт и удобство на партийните функционери. Ето това е „Иккен хисацу“ или да бъдеш убит с един удар.