Италия намали сенаторите, а ние, какво правим с депутатите?

Италианският Сенат прие на първо четене важния проект за конституционни реформи, предвиждащ между другото намаляването на ролята на тази парламентарна камара с цел опростяване на италианския политически живот и благоприятстване на икономическото възстановяване на страната, предаде Франс прес.

Още на 2 август италианските сенатори приеха онази част от реформата, касаеща броя на сенаторите и начина, по който те ще бъдат избирани. Сега Сенатът наброява 315 сенатори, които се избират пряко от народа. Към тях се добавят и номинирани от президента на републиката пожизнени сенатори. Според реформата сенаторите ще станат само 100, от които 95 ще бъдат излъчени от 20-те италиански области, а петима ще бъдат номинирани от президента.

Според реформата освен това Сенатът няма да гласува вече доверие на правителството и няма да се занимава със законодателни дейности в онези области, в които ще се занимава Камарата на депутатите, която се превръща де факто във водеща парламентарна камара.

Досега според италианската двукамарна парламентарна система двете парламентарни камари имаха идентична тежест и гласуваха доверие на правителството, както и приемаха всички закони. Това забавяше приемането на важни проекти на закони в това число и онези, които се отнасят до икономическото възстановяване в момент, в който Италия отново влезе в рецесия.

Според реформата Сенатът ще може да се произнася само в конституционната област, по въпроса за ратификациите на международните договори, по някои изборни закони, в областите на семейното планиране и здравеопазването, а останалите сфери са от компетенцията на Камарата на депутатите.

Реформата предвижда освен това премахването на провинциите и запазването само на областите и на общините. Тя премахва и Националния съвет за икономика и труд.

Според реформата се променя и начинът, по който президентът е избиран от парламента. В продължение на четири тура президентът може да бъде избран само с мнозинство от две трети, а после от петия тур нататък с мнозинство е от три пети срещу досегашното обикновено мнозинство. От деветия тур нататък президентът се избира с обикновено мнозинство.

За да бъде въведена конституционната реформа, тя трябва да бъде приета в същия вид, в който беше приета днес по два пъти от всяка парламентарна камара в срок не по-малък от 3 месеца за всяко гласуване. После ще бъде подложена на гласуване на референдум и това означава, че ще влезе в сила след около 2 години.

Ние в България пък си имаме 240 депутати, заложени в сегашната ни Конституция. Тези депутати са разчетени при население от над 8 млн. души, когато се създаваше сегашния основен закон. Ситуацията към днешна дата е твърде различна, защото дори по официални данни населението на България вече е 7,2 млн. души.

Така на практика излиза, че броят на депутатите остава един и същи при драстично намалено население, а нали народните представители трябва да представляват именно своя народ, а не партиите. При намаление на населението, то би трябвало да има и спад в броя на депутатите. Това е една от идеите заложена от хората, които искат България да има Нова Конституция. Техните предложения можете да видите във Фейсбук страницата - Новата Конституция.